Добре дошли… или почти..

И така.. След като приключихме с обратното преброяване, най-накрая стана време да започваме ваканцията. Бяхме направили на няколко пъти уговорка в колко часа точно трябва да отидем на летището и, за ужас на някои от нас, тази уговорка беше за скандално ранното 8:00 в петък сутринта. Advertisements

Това е Прага за нас

Привет отново. Ние пак сме тръгнали. Този път с дестинация Прага. И този път в един по-различен състав.. всъщност, не чак толкова.

Плажното паркче – XCaret

Както казваше един общ наш приятел: Всяка сутрин ставам в осем часа, но понякога малко ме боли главата.. Тази сутрин всички някак ни болеше главата. Най-вероятно причината хич не беше текилата от предната вечер.

Una tequila por favor

Е, кацнахме. За летището в Канкун няма какво толкова да обяснявам. Изпълнихме отново стандартната процедура по попълване на формулярите за имиграционна служба – внасяш ли нещо странно, органични продукти, наркотици, растения, незаконна храна и т.н. И за втори път направихме същата грешка – аз да попълня и на Мишо, включително и да се подпиша вместо…

Are we there yet?

Да се пренасяме по летищата вече. Тръгването ни от София за мен и Мишо беше час по-рано, но с трансфер в Берлин. Берлинското летище си беше доста добре структурирано, с табели навсякъде, но един шемет от персонала ни препречи пътя, пита за къде ни е трансфера и с жестове като регулировчик в кръстовище ни посочи…

Ето това наричаме подготовка за екскурзия..

Всичките ми истории започват с “всичко започна с..”. Еми тази ще започне с “всичко започна в един бар…”, Преди няколко месеца Мариянка ми каза, че тя и Силвето са си запазили билети за Мексико, с единствената уговорка, че се връщат в България на Коледа. На мен все нещо не ми оставаше време да се замисля…

Класацията

Скромната ни класация се нуждае от пояснение: 1) за четири дни там, само толкова успяхме да опитаме 2) с всеки изминал ден, привиквахме към новите вкусове, така че някои от оценките са преосмислени 3) мнението ни е необвързващо и доста субективно. Ако някой не е съгласен с мой коментар – каня го на бира, за…

Напред към бирата!

Първото нещо, което чух в четири без десет тази сутрин беше мама, която ми звънеше, за да ме събуди. Каза ми “напред към бирата”!

Автобусни романи

Събудихме се относително навреме, но момчетата ме обвиниха, че съм седяла пет часа под душа. Това едва ли щеше да ни обърка дневния режим, но просто Боби вече искаше да закусва. На всичкото отгоре, след като уж бях готова, бях критично огледана и саркастично попитана дали наистина мисля да изляза цял ден, на температура от…

Първи кръстоносен поход

Началото вече беше дадено. Тръгнахме от офиса. Както обикновено, аз най-много се бавех. Това дори не е новина. След безумен поход към летището, въпреки целия трафик на Цариградско, успяхме да се докопаме до терминал Излитащи самолети.